„Свидетелства на времето“: Полемиката „за“ и „против“ Паметника на съветската армия
Паметник на благодарност или паметник на националното оскърбление? Полемиката за и срещу паметника на руската войска не е спирала след решението на Столичния общински съвет през 1993 година за демонтирането му. 30 години по-късно то бе потвърдено от мнозинство от общинските съветници в София. В това издание на „ Свидетелства на времето “ колегата Николай Лефеджиев ни връща към идеята за основаването му и представя гледните точки на противниците и бранителите на монумента, извисяващ се в центъра на българската столица.
Паметниците се издигат да припомнят на идващите генерации за събитията преди тях. В българската столица от десетилетия непознатите монументи доминират и заемат централно място в нея.
Ние празнувахме 145 години от Освобождението си пред коня на един съветски император. Зад него блестяха кубетата на катедралния ни храм, отдаден на един светец, незнаен в православния свят вън от поместната православна съветска черква. Обградени сме с булеварди с съветски имена –„ княз Дондуков-Корсаков ”, наследил княз Черкаски като началник на окупационното държавно управление на освободената през 1878 година България; имаме улица „ Граф Игнатиев ”; имаме улица „ Ген. Гурко ”, който поляците ненавиждат, заради това, че с кръв е потушил тяхното въстание. Имаме десетки сходни... Руски монумент, монумент на съветските доктори в Докторската градина. Столицата на нашата самостоятелна страна продължава да бъде под „ алегорична окупация от Русия ” или в случай че се изразя на езика на актуалните съветски идеологии - ние сме една официално несъстояла се, само че евентуално постоянно подготвена територия на „ руский мир.
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
Най-спорният монумент през последните съвсем 70 години у нас е този на Съветската войска в София. На 4 октомври 1949 година Министерският съвет, отпред с Васил Коларов, приема решение за разработване му. Планът е за дребен фундамент някъде в центъра на града, само че вместо това монументът е построен от висока 37 метра пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски войник с автомат „ Шпагин “ в ръка и очевидно по-дребните от него български служащ и майка с дете. На фронталната част е инсталирана плоча с надпис „ На Съветската войска освободителка - от признателния български народ ". Открит е на 7 септември 1954 година
Българският народ, да го кажа по-простонародно, хабер не е имал какво ще написа на този монумент. Това го е решила Българската комунистическа партия, която не е нищо друго, с изключение на отделение на Комунистическа партия на Съветския съюз. Никакво самопризнание българският народ не е отдавал на „ съветските братя-освободители ”. А и лично от какво са ни освободили те през 1944 година не е доста ясно...
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
Съветската войска не влезе в България като освободителка, по този начин, както лъжовно твърди този към този момент порутен надпис. Тя навлезе като войска на страна, оповестила война на България. А през цялата Втора международна война България води уравновесена политика, отпред с цар Борис III, който е сдържал по всевъзможен метод натиска на Хитлер нашата страна да изпрати войски на Източния фронт и да разгласи война на Съветския съюз. Напротив! И Соболевата акция през 1940 година демонстрира, че България е била леко открит двор и по време на Втората международна война за съветското въздействие. Ето в този момент тези дни честваме 80 години от спасяването на българските евреи. Кажете ми в коя фашистка страна обществото ще излезе, ще стачкува и ще принуди държавните управляващи да анулират депортацията на евреите. Какъв фашизъм? Да, имало е профашистки организации и уклони... Това обаче е част от обстановката, в която се намираме по време на Втората международна война.
Горан Благоев – публицист и историк
В някои европейски столици като Берлин и Виена съществуват и до през днешния ден мемориали, отдадени на починалите бойци от Съветската войска по време на Втората международна война.
„ Първо, Австрия и Германия, като част от Третия райх, са победени страни. Това е едно и второ – в случай че съпоставим паметниците са много по-миролюбиви, нагледно казано, в сравнение с този руски боец, който размахва заплашително оръжие над главите ни ”, споделя Горан Благев.
„ Дали паметникът в Берлин се извисява толкоз високо в самия център? Дълбоко се колебая. Тук имаме един нападателен алегоричен жест. Това е най-високият, най-големият монумент. Впрочем дано да кажа, тези, които преди дни стачкуваха пред общината, маргинално нападателни, потвърждавайки, че сме под колониална взаимозависимост на Съединени американски щати и Европейски Съюз, могат ли да ми посочат площадите, улиците или паметниците на американци, на европейци... Аз се сещам единствено за паметника на Гарибалди, който едвам се вижда на площад „ Гарибалди ” и който въпреки всичко е воин от 19-и век ”, счита проф. Калин Янакиев.
Паметникът на Съветската войска е дело на един от най-язявените български архитекти и статуи, измежду които Васка Емануилова, Иван Фунев, Васил Зидаров, Любомир Далчев. Именно той написа пише писмо до проф. Александър Янчулев, тогава квет на София, в което пита: „ Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и съмнението? ”
Този монумент не е част от националната ни историческа памет, а памет за нашия народен срам. Все отново през тези 45 години сред 1944 и 1989 година бяхме под формена, същинска окупация от Русия. Знаете ли коя е единственият самостоятелен акт, който сме направили по това време? Българска комунистическа партия без значение е поискала да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Трябва да благодарим богу горещо, че от Москва са неглижирали този наш единствен самостоятелен акт. Друг не сме имали! На нас са ни назначили от Москва Георги Димитров, с особено акцентиране на втората сричка, с цел да е по-руско. След това те сами са ни „ освободили ” от него като са си го отровили някъде. Те са ни назначили рабфаковецът Вълко Червеков и отново те са ни „ освободили ” от него през 1956 година, назначавайки нищожния Тодор Живков, с цел да ни „ освободят ” и от него посредством своя сътрудник Андрей Луканов през 1989 година Това е монумент на националния ни срам.
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
На противоположното мнение са бранителите на паметника на Съветската войска, които прочувствено аргументират негово оставане и са срещу взетото от Столичния общински съвет решение за неговото демонтирането.
Не бива да се унищожава историята. Ние, които участвахме във втората фаза на Втората международна война и победихме фашизма в Европа, спасихме Европа, живяхме 70 години в мир, строихме и съграждахме. Днес още веднъж се надига фашизмът. Не го осъзнават доста от хората. Аз съм тук, тъй като и татко ми е взел участие във тази втора фаза на войната. Ние четири деца го чакахме да се върне. Върна се сакат и до края, без в никакъв случай да е членувал в каквато и да е партия, беше за Съветския съюз, който ни освободи тогава и ни оказа помощ да запазим територията си.
Ефросина Делчева
Това събиране през днешния ден не е просто едно събиране, с цел да защитим паметника, а ние водим война. Даже не за предишното и историята си, а за бъдещето, за паметта на тези, които идват след нас. В никоя цивилизована страна не се води война с монументи. Това е наша памет и на нашите генерации. Ние би трябвало да сме признателни на тази войска, която някои през днешния ден се пробва да назова войска окупаторка, а в реалност не трябва да забравяме, че Съветският съюз беше заставен да разгласи война на България на 5 септември 1944 година Не тъй като искаше да води война с България, тъй като по договореност с така наречен съдружник Уистън Чърчил и президентът на Турция Инюню на идващия ден 6 септември в България трябваше да навлязат 16 турски дивизии, струпани на нашата граница – доста повече, от това, което имаше българската армия. Нашата страна щеше да бъде окупирана може би вечно от Турция.
о.з. полк. Явор Генев – ръководител на Българския национален фронт
„ Дали в случай че в България по някаква причина беше останал някакъв монумент, обвързван със съюзничеството ни с Хитлер, той щеше да остане? Преди 9 сеп. 1944 година бул. „ Витоша ” е бил наречен на „ Адолф Хитлер ”. Трябваше ли да остане? Трябваше ли да остане като „ Йосиф Висарионович Сталин ”, както е бил прекръстен след 9.IX.? Варна трябваше ли да остане с името Сталин? Това е неуместно, изключително в днешно време, когато Русия от дълго време не е даже комунистическа страна, а е формено фашистка. Тя сега прави закононарушения, сравними с тези на нацистката войска и то на същата територия, когато тя ги е правила. Да почитаме нещо, което се е трансформирало по подобен метод е съгласно мен неприемливо ”, размишлява проф. Янакиев.
„ Представете си в Пловдив паметникът на Альоша се извисява на десетки метри и едно паметниче на Васил Левски някъде долу в ниското. По-голям цинизъм и по-голямо национално оскърбление от това не виждам. Аз нееднократно съм напомнял и няма да спра да го върша: Къде и какви са паметниците на нашите национални герои? Те са в пъти по-ниски от паметниците на руската войска. Това не е ли национално оскърбление? Искам да попитам тези дни тези, които бранят с червени флагове този монумент къде е вашият национализъм, това не може да е национализъм – слугуването, раболепието пред една непозната власт ”, безапелационен е Горан Благоев.
Решение за демонтажа на паметника на Съветската войска в София има още от 1993 година на Столичния общински съвет. 30 години по-късно то бе доказано с болшинство то общинските съветници. А какво ще направи страната, чиято благосъстоятелност е монументът?
„ В този миг в разгара на предизборната акция политиците не би трябвало да опълчват хората едни на други. Трябва да търсят взаимни решения, тъй че по най-хубавия метод историята да бъде предмет, който учим и посредством който помним нашето минало, нашите събития, нашите герои, от които да се учим. Така че политиците дано да оставят тази тематика за след изборите, в умерено конюнктура да се вземе най-правилното и най-точното решение ”, счита служебният министър-председател Гълъб Донев.
Паметниците се издигат да припомнят на идващите генерации за събитията преди тях. В българската столица от десетилетия непознатите монументи доминират и заемат централно място в нея.
Ние празнувахме 145 години от Освобождението си пред коня на един съветски император. Зад него блестяха кубетата на катедралния ни храм, отдаден на един светец, незнаен в православния свят вън от поместната православна съветска черква. Обградени сме с булеварди с съветски имена –„ княз Дондуков-Корсаков ”, наследил княз Черкаски като началник на окупационното държавно управление на освободената през 1878 година България; имаме улица „ Граф Игнатиев ”; имаме улица „ Ген. Гурко ”, който поляците ненавиждат, заради това, че с кръв е потушил тяхното въстание. Имаме десетки сходни... Руски монумент, монумент на съветските доктори в Докторската градина. Столицата на нашата самостоятелна страна продължава да бъде под „ алегорична окупация от Русия ” или в случай че се изразя на езика на актуалните съветски идеологии - ние сме една официално несъстояла се, само че евентуално постоянно подготвена територия на „ руский мир.
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
Най-спорният монумент през последните съвсем 70 години у нас е този на Съветската войска в София. На 4 октомври 1949 година Министерският съвет, отпред с Васил Коларов, приема решение за разработване му. Планът е за дребен фундамент някъде в центъра на града, само че вместо това монументът е построен от висока 37 метра пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна комбинация – руски войник с автомат „ Шпагин “ в ръка и очевидно по-дребните от него български служащ и майка с дете. На фронталната част е инсталирана плоча с надпис „ На Съветската войска освободителка - от признателния български народ ". Открит е на 7 септември 1954 година
Българският народ, да го кажа по-простонародно, хабер не е имал какво ще написа на този монумент. Това го е решила Българската комунистическа партия, която не е нищо друго, с изключение на отделение на Комунистическа партия на Съветския съюз. Никакво самопризнание българският народ не е отдавал на „ съветските братя-освободители ”. А и лично от какво са ни освободили те през 1944 година не е доста ясно...
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
Съветската войска не влезе в България като освободителка, по този начин, както лъжовно твърди този към този момент порутен надпис. Тя навлезе като войска на страна, оповестила война на България. А през цялата Втора международна война България води уравновесена политика, отпред с цар Борис III, който е сдържал по всевъзможен метод натиска на Хитлер нашата страна да изпрати войски на Източния фронт и да разгласи война на Съветския съюз. Напротив! И Соболевата акция през 1940 година демонстрира, че България е била леко открит двор и по време на Втората международна война за съветското въздействие. Ето в този момент тези дни честваме 80 години от спасяването на българските евреи. Кажете ми в коя фашистка страна обществото ще излезе, ще стачкува и ще принуди държавните управляващи да анулират депортацията на евреите. Какъв фашизъм? Да, имало е профашистки организации и уклони... Това обаче е част от обстановката, в която се намираме по време на Втората международна война.
Горан Благоев – публицист и историк
В някои европейски столици като Берлин и Виена съществуват и до през днешния ден мемориали, отдадени на починалите бойци от Съветската войска по време на Втората международна война.
„ Първо, Австрия и Германия, като част от Третия райх, са победени страни. Това е едно и второ – в случай че съпоставим паметниците са много по-миролюбиви, нагледно казано, в сравнение с този руски боец, който размахва заплашително оръжие над главите ни ”, споделя Горан Благев.
„ Дали паметникът в Берлин се извисява толкоз високо в самия център? Дълбоко се колебая. Тук имаме един нападателен алегоричен жест. Това е най-високият, най-големият монумент. Впрочем дано да кажа, тези, които преди дни стачкуваха пред общината, маргинално нападателни, потвърждавайки, че сме под колониална взаимозависимост на Съединени американски щати и Европейски Съюз, могат ли да ми посочат площадите, улиците или паметниците на американци, на европейци... Аз се сещам единствено за паметника на Гарибалди, който едвам се вижда на площад „ Гарибалди ” и който въпреки всичко е воин от 19-и век ”, счита проф. Калин Янакиев.
Паметникът на Съветската войска е дело на един от най-язявените български архитекти и статуи, измежду които Васка Емануилова, Иван Фунев, Васил Зидаров, Любомир Далчев. Именно той написа пише писмо до проф. Александър Янчулев, тогава квет на София, в което пита: „ Редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и съмнението? ”
Този монумент не е част от националната ни историческа памет, а памет за нашия народен срам. Все отново през тези 45 години сред 1944 и 1989 година бяхме под формена, същинска окупация от Русия. Знаете ли коя е единственият самостоятелен акт, който сме направили по това време? Българска комунистическа партия без значение е поискала да стане 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Трябва да благодарим богу горещо, че от Москва са неглижирали този наш единствен самостоятелен акт. Друг не сме имали! На нас са ни назначили от Москва Георги Димитров, с особено акцентиране на втората сричка, с цел да е по-руско. След това те сами са ни „ освободили ” от него като са си го отровили някъде. Те са ни назначили рабфаковецът Вълко Червеков и отново те са ни „ освободили ” от него през 1956 година, назначавайки нищожния Тодор Живков, с цел да ни „ освободят ” и от него посредством своя сътрудник Андрей Луканов през 1989 година Това е монумент на националния ни срам.
проф. Калин Янакиев – културолог и богослов
На противоположното мнение са бранителите на паметника на Съветската войска, които прочувствено аргументират негово оставане и са срещу взетото от Столичния общински съвет решение за неговото демонтирането.
Не бива да се унищожава историята. Ние, които участвахме във втората фаза на Втората международна война и победихме фашизма в Европа, спасихме Европа, живяхме 70 години в мир, строихме и съграждахме. Днес още веднъж се надига фашизмът. Не го осъзнават доста от хората. Аз съм тук, тъй като и татко ми е взел участие във тази втора фаза на войната. Ние четири деца го чакахме да се върне. Върна се сакат и до края, без в никакъв случай да е членувал в каквато и да е партия, беше за Съветския съюз, който ни освободи тогава и ни оказа помощ да запазим територията си.
Ефросина Делчева
Това събиране през днешния ден не е просто едно събиране, с цел да защитим паметника, а ние водим война. Даже не за предишното и историята си, а за бъдещето, за паметта на тези, които идват след нас. В никоя цивилизована страна не се води война с монументи. Това е наша памет и на нашите генерации. Ние би трябвало да сме признателни на тази войска, която някои през днешния ден се пробва да назова войска окупаторка, а в реалност не трябва да забравяме, че Съветският съюз беше заставен да разгласи война на България на 5 септември 1944 година Не тъй като искаше да води война с България, тъй като по договореност с така наречен съдружник Уистън Чърчил и президентът на Турция Инюню на идващия ден 6 септември в България трябваше да навлязат 16 турски дивизии, струпани на нашата граница – доста повече, от това, което имаше българската армия. Нашата страна щеше да бъде окупирана може би вечно от Турция.
о.з. полк. Явор Генев – ръководител на Българския национален фронт
„ Дали в случай че в България по някаква причина беше останал някакъв монумент, обвързван със съюзничеството ни с Хитлер, той щеше да остане? Преди 9 сеп. 1944 година бул. „ Витоша ” е бил наречен на „ Адолф Хитлер ”. Трябваше ли да остане? Трябваше ли да остане като „ Йосиф Висарионович Сталин ”, както е бил прекръстен след 9.IX.? Варна трябваше ли да остане с името Сталин? Това е неуместно, изключително в днешно време, когато Русия от дълго време не е даже комунистическа страна, а е формено фашистка. Тя сега прави закононарушения, сравними с тези на нацистката войска и то на същата територия, когато тя ги е правила. Да почитаме нещо, което се е трансформирало по подобен метод е съгласно мен неприемливо ”, размишлява проф. Янакиев.
„ Представете си в Пловдив паметникът на Альоша се извисява на десетки метри и едно паметниче на Васил Левски някъде долу в ниското. По-голям цинизъм и по-голямо национално оскърбление от това не виждам. Аз нееднократно съм напомнял и няма да спра да го върша: Къде и какви са паметниците на нашите национални герои? Те са в пъти по-ниски от паметниците на руската войска. Това не е ли национално оскърбление? Искам да попитам тези дни тези, които бранят с червени флагове този монумент къде е вашият национализъм, това не може да е национализъм – слугуването, раболепието пред една непозната власт ”, безапелационен е Горан Благоев.
Решение за демонтажа на паметника на Съветската войска в София има още от 1993 година на Столичния общински съвет. 30 години по-късно то бе доказано с болшинство то общинските съветници. А какво ще направи страната, чиято благосъстоятелност е монументът?
„ В този миг в разгара на предизборната акция политиците не би трябвало да опълчват хората едни на други. Трябва да търсят взаимни решения, тъй че по най-хубавия метод историята да бъде предмет, който учим и посредством който помним нашето минало, нашите събития, нашите герои, от които да се учим. Така че политиците дано да оставят тази тематика за след изборите, в умерено конюнктура да се вземе най-правилното и най-точното решение ”, счита служебният министър-председател Гълъб Донев.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ